Този ли беше - май вече не знам...
Този, когото
виждах в сияние,
на колесница –
с лавров венец,
когото сънувах как
вдига десница,
морето прорязва
и крачи напред;
този, с когото
зората се будеше
и ронеха гълъби
ябълков цвят,
когото ревнувах как
с чайките плуваше
в тихия залез
над сънния бряг;
този, с когото
се раждах безименна –
за да ме кръсти
с безброй имена
когото видях как
разбулва енигмата
за моето идване
и път през света;
този, когото
оставих на воля
в мен да променя
всички черти,
когото попивах аз
така неизменно,
че всичко свое
изгубих, изтрих;
този, когото
в безветрие срещнах,
а сто урагана
в мене пося,
когото не сетих как
в душата безгрешна
завихри безумно
торнадо от грях.
Този ли? Свърши
с това, да подменя
моята същност
с порив жесток,
истина проста
проблесна у мене:
няма ни Дявол,
нито пък Бог.
Онзи, когото
срещнах в сияние,
днес черна сянка
в света ми любим-
копие бледо,
безлико създание,
бавно изтля и
превърна се в дим.
Скри се и- де го?
Вече е спомен,
че съм го срещала
нейде в света…
В моя живот,
тъй кротък и скромен,
обич ми трябва,
не божества.
© Венета All rights reserved.
