Dec 11, 2012, 11:42 AM

Този свят

  Poetry » Civic
509 0 1

Отмират нации,
епохи и култури.
Така несигурен е
 този свят...
Връхлитан от отрови
 и внезапни бури,
понякога безпринципен
 и непознат...

И наште  дни
във този свят
са преброени.
Не ни се дава
в повече и час!
След детството ни
идва младостта ни...
след зрелостта е
старостта при нас.

О, не използваме ли
тези периоди,
изгубиме ли
времето  си в тях,
в една безпътица 
животът ни се води 
и всичко минало
ще се превърне в страх...

И пропиляното е
загуба голяма...
За кратко време ний сме
гости на света.
За загубвне тук
време няма...
Единствено е сигурна
 смъртта.

След теб остава
 нулата голяма,
която ти си
 завъртял от млад.
За тебе просто
прошка няма,
че само си преминал
 в този свят!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...