Отмират нации,
епохи и култури.
Така несигурен е
този свят...
Връхлитан от отрови
и внезапни бури,
понякога безпринципен
и непознат...
И наште дни
във този свят
са преброени.
Не ни се дава
в повече и час!
След детството ни
идва младостта ни...
след зрелостта е
старостта при нас.
О, не използваме ли
тези периоди,
изгубиме ли
времето си в тях,
в една безпътица
животът ни се води
и всичко минало
ще се превърне в страх...
И пропиляното е
загуба голяма...
За кратко време ний сме
гости на света.
За загубвне тук
време няма...
Единствено е сигурна
смъртта.
След теб остава
нулата голяма,
която ти си
завъртял от млад.
За тебе просто
прошка няма,
че само си преминал
в този свят!
© Христо Славов Всички права запазени