Трохи от сутрешен бяс,
изнервени дрехи,
заспали лица,
... дъвчащи усмивки
почти във синхрон
и кашлица - суха,
обаче във тон...
монотонен конвой
от моторни масла,
газ, бензин и нафта - тук-там...
Трамвай...
не "Желание", нито мечта -
една остаряла
и кротка съдба...
Просто слизаш
в недрата на спирка,
бавно тръгваш
като в траурно шествие,
после спираш
за кратка почивка
и отново...
обратно във къщи...!
© Венцислав Жеков All rights reserved.