byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
421 3906
Mar 3, 2008, 1:56 PM

Трепет 

  Poetry » Other
5.0 / 10
884 0 15
На един приятел...
Нима понякога не се събуждаш нощем
от мисълта, че няма никого до тебе?
И само в стаята проскърцва тихо още
часовникът, отмерващ с точност времето.
А по ръцете ти следи от стари рани,
закотвени от спомена за изживяното.
До теб в леглото е студено и е празно.
(Сърцето ти боли в прегръдка влажна).
Нима понякога не се събуждаш нощем,
копнеещ за една единствена прегръдка?
Дали не са такива всичките ти нощи, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Random works

More works »