Трепет
На един приятел...
Нима понякога не се събуждаш нощем
от мисълта, че няма никого до тебе?
И само в стаята проскърцва тихо още
часовникът, отмерващ с точност времето.
А по ръцете ти следи от стари рани,
закотвени от спомена за изживяното.
До теб в леглото е студено и е празно.
(Сърцето ти боли в прегръдка влажна).
Нима понякога не се събуждаш нощем,
копнеещ за една единствена прегръдка?
Дали не са такива всичките ти нощи,
жигосани от трепета на непознати стъпки?
© Сияна Георгиева All rights reserved.
