Трепет
На един приятел...
Нима понякога не се събуждаш нощем
от мисълта, че няма никого до тебе?
И само в стаята проскърцва тихо още
часовникът, отмерващ с точност времето.
А по ръцете ти следи от стари рани,
закотвени от спомена за изживяното.
До теб в леглото е студено и е празно.
(Сърцето ти боли в прегръдка влажна).
Нима понякога не се събуждаш нощем,
копнеещ за една единствена прегръдка?
Дали не са такива всичките ти нощи,
жигосани от трепета на непознати стъпки?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сияна Георгиева Всички права запазени
