byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
421 3906
3.03.2008 г., 13:56 ч.

Трепет 

  Поезия » Друга
787 0 15

 

На един приятел...

 

Нима понякога не се събуждаш нощем

от мисълта, че няма никого до тебе?

И само в стаята проскърцва тихо още

часовникът, отмерващ с точност времето.

 

А по ръцете ти следи от стари рани,

закотвени от спомена за изживяното.

До теб в леглото е студено и е празно.

(Сърцето ти боли в прегръдка влажна).

 

Нима понякога не се събуждаш нощем,

копнеещ за една единствена прегръдка?

Дали не са такива всичките ти нощи,

жигосани от трепета на непознати стъпки?

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??