Доигра ми се на
''лази-лази буба''
със съседката от клуба.
Абе малко дърпа ми се нещо,
но с бутлка водка събрах кураж
за седмият етаж.
Шампанско купих
дори ''пиниокио'' измих.
Ноктите изрязах
пъпките изстисках
а пък тъй си ги обичах.
Качих се горе на етажа
исках гумите да смажа
и на веселото слонче хобота
да покажа.
Звъннах на звънеца с надежда,
отвори се вратата.
Без грим видях я.
Ужас...
под носа и имаше
и трета вѐжда.
/хумористично от Манчев/
© Христо Манчев All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
