Тревога
Малката ми дъщеря съвсем неочаквано каза: "Искам да зная
истинската си майка". Не попита, не изискваше, не молеше.
Тя просто сподели с мен.
Когато тази болка ми се случи -
нечакана, немилостива, остра -
не бях готова. И в сърцето ми отключено
нахълта, без да пита, в миг, въпросът -
един-единствен - и въпрос, и вик.
Надвеси тъмна сянка над душата ми.
"Ще те загубя ли?" Душата ми крещи
за отговор. И плаче в тишината.
Отдавна съм забравила това,
ала не аз, не аз съм те родила...
Аз просто между всички те избрах,
а ти по бебешки ми се усмихна мило...
Така аз теб избрах, ти - мене
и заедно израствахме в годините.
Сега е трудно и тревожно време
за двете ни, но, вярвам, ще отмине.
© Ружена All rights reserved.
