Jun 2, 2007, 10:34 AM

тревожна

  Poetry
712 0 11
Тревожно ми е днес. Копнежно.
Неслучили се спомени ме гонят.
В душата ми танцуват таралежи
и от иглите им сърцето ми се рони.
В захвата здрав на свойто настояще
за бъдещето зидам си основа.
И уж щастлива, ала нещо дращи
и неспокойство жари ме с отрова.

Почти избягах от онези спомени.
Почти изгоних трепета неясен.
Ще бъда слаба, мила и покорна.
Влюбеността съветник е опасен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...