Три неволи
Празна ми е чашата, Другарю...
вчера беше смотаняк!
Днеска пурата ти не догаря,
без изискан стар коняк!
Чин деляхме и ми идва много,
тъп си беше и простак...
Как със мозък на членестоного,
си на фирми сто ортак?!
Мраморни палати ми не трябват,
нито черния ти звяр!
Но защо не ми е сладък хлябът?
За душата няма цяр!
Твойте кранчета – на всеки извор!
Стол ти дадох, не престол!
Глас народен бил, а нямам избор –
с празно канче, бос и гол!
Казваш ми, че Господ отредил е,
стари сметки чистел с мен.
Твоят ангел с дяволите пил е,
дълг останал неплатен!
А съдбата сплела криви пръсти,
кой да жертва за агнец?
Помоли́ се да не те прекръсти
на отишъл си светец,
че юмрук съм стиснал, падат зъби
и броя: едно, две, три...
Tози стол ти вече ръби!
Ех, неволи - четири!
© Красимира Чакърова All rights reserved.
