Nov 26, 2008, 7:15 PM

Три съдби

  Poetry » Other
1.4K 0 0

Три съдби

 

 

В дълбока тъма

излизам с вас сега -

вие, опората на моя свят.

Без задръжки и излишна суета

разбиваме мъжките сърца.

И ако някой ни види сега,

мъртъв от любов ще падне на мига.

 

Луди глави, безгрижно ненаситни към света,

ние сме тук и сега,

готови да разбием нощта.

Че дълъг път ни чака,

осеян с много вреда,

но ще успеем заедно, още тук и сега.

 

Заедно сме отдавна,

във всичко, което ни сполита,

сърцата сплотени бият в едно.

Един живот живеем

и заедно по него вървим,

една в друга сили намираме

да живеем, да любим, да плачем.

 

Колкото повече ми давате,

толкова повече искам,

защото съм подвластна на заклинание

вечно като вас.

И дори след години да се разпръснем,

пак ще се намерим.

Едно сърце, една съдба -

това сме с вас сега,

Напук на всичката тъга,

ще пребъдем до края на света.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристин Стоева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...