Nov 26, 2008, 7:15 PM

Три съдби

  Poetry » Other
1.4K 0 0

Три съдби

 

 

В дълбока тъма

излизам с вас сега -

вие, опората на моя свят.

Без задръжки и излишна суета

разбиваме мъжките сърца.

И ако някой ни види сега,

мъртъв от любов ще падне на мига.

 

Луди глави, безгрижно ненаситни към света,

ние сме тук и сега,

готови да разбием нощта.

Че дълъг път ни чака,

осеян с много вреда,

но ще успеем заедно, още тук и сега.

 

Заедно сме отдавна,

във всичко, което ни сполита,

сърцата сплотени бият в едно.

Един живот живеем

и заедно по него вървим,

една в друга сили намираме

да живеем, да любим, да плачем.

 

Колкото повече ми давате,

толкова повече искам,

защото съм подвластна на заклинание

вечно като вас.

И дори след години да се разпръснем,

пак ще се намерим.

Едно сърце, една съдба -

това сме с вас сега,

Напук на всичката тъга,

ще пребъдем до края на света.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристин Стоева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...