Триединно
Преситен от думи глух тътен се носи,
онемели презират ме наболели въпроси.
Здраво вперила поглед към небесния взор
не прозирам навътре своя стъклен затвор.
И укривам си болки в полумрака на здрача,
уж светлото иде, а ми иде да плача...
Уж ме няма, а тук съм и съм себе си в мене,
но без глас тъмнината там от дъното стене.
Пускам корен в ума, пущам котва в сърцето
и се моля на Бога за доброто, което
Той едничък от мене ще извае и стори!
...триединно да тръгна към лъчисти простори.
© Ивана Бойчева All rights reserved. ✍️ No AI Used
