Трилогия "Есенно равноденствие" част І
Октомврийско слънце
Октомврийско Слънце със момчешко лице
ми погали очите с обещаващи пръсти.
Замириса на страст, на любов, на море,
...и на пясъчни нощи, от спомени гъсти.
Как обичам вкуса на безгрижния смях!
А дланта му затоплена за ръката ме хваща.
В Октомврийско лято вън ме вика за грях,
със усмивка чаровна във танц ме поклаща.
Не изчаках. И, наметнала само мечтите,
без жилетка изтичах да събирам лъчи.
На коне полудиви То държеше юздите
и с крака на педала им викаше: “Дий!”
Малка спирка? Отдих... да те погледна?
И без друго ми стана май студено така...
Като буца във гърлото ми поглед заседна...
а в очите погалени заблещука сълза.
Е, добре, щом не искаш, аз се прибирам.
Ти върви да флиртуваш, да порадваш земята!
Ще се грея на спомен... но защо не намирам
в Октомврийското слънце топлинка за душата...
-------------------------------------------------------
Моля да не оценявате и коментирате стихотворението! Благодаря!
© Люсил All rights reserved.
