Октомврийско слънце
Октомврийско Слънце със момчешко лице
ми погали очите с обещаващи пръсти.
Замириса на страст, на любов, на море,
...и на пясъчни нощи, от спомени гъсти.
Как обичам вкуса на безгрижния смях!
А дланта му затоплена за ръката ме хваща.
В Октомврийско лято вън ме вика за грях,
със усмивка чаровна във танц ме поклаща.
Не изчаках. И, наметнала само мечтите,
без жилетка изтичах да събирам лъчи.
На коне полудиви То държеше юздите ...