Триптих
Т Р И П Т И Х
1.
Камбана надвива на градския шум,
и рони се радост:"О-и-е. О-и-е..."
А аз ѝ припявам, на глас и на ум:
"Ро-и-не! Ро-и-не!"
Че някъде - много далече от тук -
през девет земи, та в десета:
художникът Роине от Йостербибрук
рисува ме вече в сърцето си.
2.
Балканът суетено мени цветовете,
красив и различен във всеки момент!
На пръсти повдига се вече градчето:
”Не идва ли?Той ще рисува и мен!”
Но нещо нередно лазурът съзря.
По хребета облаче сиво полази.
За миг насълзи се, след туй притъмня
и чак до мен слезе, но нищо не каза!
И птиците, милите, ниско прелитат.
Какво ли пък тях ги тревожи?
Не зная езика им, как да попитам?!
Промяна при теб? Невъзможно!
И гръмна небето: -Не ти ли призна?!
(Изтичаше вече и второто лято).
- Той всяка нощ ляга до друга жена!
Как - бивша била, как - бил ѝ приятел!
3.
Балканът в мъгла е. Ни цвят, нито птица.
Ръми. И дъждът е тъй друг.
От капчици мъка е той. Върволица
от Враца до Йостербибрук.
Враца, 2010
© Цонка Петрова All rights reserved.
