Oct 29, 2015, 6:32 PM

Трошач на кости 

  Poetry » Love
637 0 4

Очите трошели кости,
а пак се подведох по твоите.
Погледнах в тях за кратко,
а те убиха в мен цели вселени,стени и изгреви.
Изграждах сгради и им слагах куполи.
Уви - мислех си че ще съм достатъчно силна да погледна в очите ти.
Наивно нали?!
Слабакът в мен пак се предаде... за едни очи.
Погледнах в тях, и усетих как атомна бомба гръмна в сърцето ми.
Сега съм на части... сглобявам се... за пореден път.
Забравила май бях, как трудно реди се тухла по тухла и как лесно всичко руши се, но ти явно не си!

 

© Ивелина Господинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Вашият коментар преживях.
    Признавам беше,като да си глътнал прах,
    но не мога да кажа,че заради това не спях.
    Подразни ме леко,
    а после погледнах себе си и вас отдалеко.
    Искаше ми се да имам пушка,
    а на вместо това усещах капсаицинът от лютата чушка.
    Вместо това се изправих
    и този коментар ви добавих.
  • Благодаря ви,сърдечно г-н Стилиян Станчев.
    Вие сте последният човек от когото бих поискала мнение!
  • Градил Илия - килия
    да окачи в нея гордо
    топче - туалетна артия
    <a target="_blank" href="http://smayliki.ru/smilie-237731271.html"><img src="http://s2.rimg.info/c705a5d5737f5113467b17b7649cd6e9.gif" ></a>
Random works
: ??:??