Очите трошели кости,
а пак се подведох по твоите.
Погледнах в тях за кратко,
а те убиха в мен цели вселени,стени и изгреви.
Изграждах сгради и им слагах куполи.
Уви - мислех си че ще съм достатъчно силна да погледна в очите ти.
Наивно нали?!
Слабакът в мен пак се предаде... за едни очи.
Погледнах в тях, и усетих как атомна бомба гръмна в сърцето ми.
Сега съм на части... сглобявам се... за пореден път.
Забравила май бях, как трудно реди се тухла по тухла и как лесно всичко руши се, но ти явно не си!