Feb 27, 2010, 1:53 PM

Трудно 

  Poetry » Other
833 0 20



Дъждът е самотник,

винаги

някъде скрит.

Показва се само

щом домъчнее му

много.

Понякога

просто наднича

и през сълзи

безмълвно

закачливо намига.

Но дотежи ли му,

започва да шепти

и шепти,

шепти,

шепти…

Случва се да говори

и сърдито.

Тогава

водопадната му песен

всичко заглушава,

а сред звуците

се чува тихичко

накъсано

„Защо, защо,

защо…”

 

Обичам да го слушам

и в захлас

често

към него

ръцете си протягам,

но…

трудно се прегръща

дъжд.

 

 

 

 

 

 

 

© Ласка Александрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??