Искам в стиха си звезди да рисувам,
на небе полумесец огрял.
Но сега трудно думи намирам
и стихът излиза някак си вял.
Искам за макове чудни да пиша,
за синчеца, край тях избуял.
Думите все по-трудно намирам
и стихът отново… е вял.
Красиви стихове любовта пише,
дори в тях да въздиша тъга.
Само в спомен тя да живее,
пак стихът ще ухай на цветя.