Искам в стиха си звезди да рисувам,
на небе полумесец огрял.
Но сега трудно думи намирам
и стихът излиза някак си вял.
Искам за макове чудни да пиша,
за синчеца, край тях избуял.
Думите все по-трудно намирам
и стихът отново… е вял.
Красиви стихове любовта пише,
дори в тях да въздиша тъга.
Само в спомен тя да живее,
пак стихът ще ухай на цветя.
© Лилия Нейкова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
