Толкова е трудно да простиш,
когато са те наранили.
Искаш да го сториш, но разбираш,
че не ти достигат сили.
Искаш да забравиш подлостта,
лицемерието, думите лъжливи.
Завинаги да заличиш от паметта
колко много са те огорчили.
И се питаш трябва ли и как
да простиш жестоките обиди.
Да не се повтори всичко те е страх...
И просто не намираш сили.
© Мануела Бъчварова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
