May 24, 2013, 11:40 AM  

Трудът

  Poetry » Love
854 0 0

                                                      Трудът е пътят към успеха,

                                             за мен е ключ на божеството,

                                             издигнал над света човека,

                                             като ангел над доброто.


                                             Знам, че всичко се постига,

                                             но трябва силно да се трудиш,

                                             трудът е ценен като книга,

                                             но не може да се купи.


                                             Той пробужда светогледа,

                                             води към далечните пътеки,

                                             където светъл ангел гледа

                                             и чака да вървим след него.


                                            И щом крилата му докоснеш,

                                            значи си успял в живота,

                                            но чака ни той още надалеко,

                                            докато пак не го докоснем.

                                            

                                             

   

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...