Apr 5, 2020, 12:37 AM

Трус до поискване

  Poetry
564 3 10

                            Добре приет и нежелан съм аз. 

                                                   Франсоа Вийон

 

Не съм готова да те пропилея

от изток ще изплувам като остров.

Когато пак заспиш без памет с нея,

ще те събудя с призива си остър.

 

Не ме ранявай с мнима изневяра

поех към теб, за връщане е късно.

Вълна съм приливна и дим пожарен,

пороен дъжд и буря, земетръс съм.

 

Но днес е тихо, стече се водата.

И пак, незвана, зрее нежността ми.

Несбъднат мой, прости скръбта ми свята,

че неприета бях, но все желана.

 

 

4.04.2020

 

https://www.youtube.com/watch?v=mhHGAbvwKlg

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря.
  • Хубав стих!Браво
  • Да, Пепи, единственото ни убежище, засега. Но има много, които се опитват да надникнат и там. Но не позволяват да се надниква в техните. А има и такива, които от която и страна да са, все са виновни. За другите. А думата "чужд" е с нюанси. Имаме свободна воля и не сме ничие притежание, това се отнася и за душите ни. Те са ни дар.
  • Изневяра е само ако те хванат!
    Добре, че не можем още един друг да си четем мислите и надничаме в чуждите души, дано не измислят скоро и такова приложение!
  • Да, желаните жени пораждат ревност, независимо от реализацията. И мнимите изневери раняват. Но раняват и двете страни. Това се пропуска много често от радетелите на верността в семейното огнище. Често това не е израз на морал, а на завист, която може дори да не е осъзната. Всички искаме да бъдем желани, но съпрузите ни да не желаят други жени. А това е невъзможно. Човекът единствено е създаден без период на разгонване, както е при животните. Може да се чифтосва по всяко време. Нямам представа защо, може би заради оцеляването на вида. Но е полигамно животно, способно да изпитва чувства не само към един обект. Ако имахме предопределение само към една половинка, щеше да е доста трудно да я открием. Никой не е незаменим. За съжаление.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...