Добре приет и нежелан съм аз.
Франсоа Вийон
Не съм готова да те пропилея –
от изток ще изплувам като остров.
Когато пак заспиш без памет – с нея,
ще те събудя с призива си остър.
Не ме ранявай с мнима изневяра –
поех към теб, за връщане е късно.
Вълна съм приливна и дим пожарен,
пороен дъжд и буря, земетръс съм.
Но днес е тихо, стече се водата.
И пак, незвана, зрее нежността ми.
Несбъднат мой, прости скръбта ми свята,
че неприета бях, но все желана.
4.04.2020
https://www.youtube.com/watch?v=mhHGAbvwKlg
© Мария Димитрова Всички права запазени