5.04.2020 г., 0:37

Трус до поискване

565 3 10

                            Добре приет и нежелан съм аз. 

                                                   Франсоа Вийон

 

Не съм готова да те пропилея

от изток ще изплувам като остров.

Когато пак заспиш без памет с нея,

ще те събудя с призива си остър.

 

Не ме ранявай с мнима изневяра

поех към теб, за връщане е късно.

Вълна съм приливна и дим пожарен,

пороен дъжд и буря, земетръс съм.

 

Но днес е тихо, стече се водата.

И пак, незвана, зрее нежността ми.

Несбъднат мой, прости скръбта ми свята,

че неприета бях, но все желана.

 

 

4.04.2020

 

https://www.youtube.com/watch?v=mhHGAbvwKlg

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря.
  • Хубав стих!Браво
  • Да, Пепи, единственото ни убежище, засега. Но има много, които се опитват да надникнат и там. Но не позволяват да се надниква в техните. А има и такива, които от която и страна да са, все са виновни. За другите. А думата "чужд" е с нюанси. Имаме свободна воля и не сме ничие притежание, това се отнася и за душите ни. Те са ни дар.
  • Изневяра е само ако те хванат!
    Добре, че не можем още един друг да си четем мислите и надничаме в чуждите души, дано не измислят скоро и такова приложение!
  • Да, желаните жени пораждат ревност, независимо от реализацията. И мнимите изневери раняват. Но раняват и двете страни. Това се пропуска много често от радетелите на верността в семейното огнище. Често това не е израз на морал, а на завист, която може дори да не е осъзната. Всички искаме да бъдем желани, но съпрузите ни да не желаят други жени. А това е невъзможно. Човекът единствено е създаден без период на разгонване, както е при животните. Може да се чифтосва по всяко време. Нямам представа защо, може би заради оцеляването на вида. Но е полигамно животно, способно да изпитва чувства не само към един обект. Ако имахме предопределение само към една половинка, щеше да е доста трудно да я открием. Никой не е незаменим. За съжаление.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...