dressy (Зорница Николова)
218 595
Aug 13, 2008, 4:05 PM

truth 

  Poetry » White poetry
628 0 8
аз, лъжкинята
разсъбличам се без да ми мигне окото
и навирам в носа ти безразличието на света
и нарочно забивам ноктите си в нищото
може и да сграбча някоя истина
дето боли
мятам всички претенции на облегалката на времето
мога да се вписвам идеално в обстановката
като порцеланова кукла
с отдавна избодени очи
докато ме обсипваш с целувки
тичам по стръмните улици
а по всички хълмове на света има посипани тръни
декември едва започва
казвай ми колко дълго ме обичаш
over and over again
все едно няма да ти повярвам
мои са само ръцете с които завиваш нощта си
съблазнително лилава без дъх
ако можеш нарисувай ми отново очите
а аз ще ти потанцувам щастие
разсъблечено
нямам много друго за казване
само това че душите съществуват без очакване
а ние сме само човеци
вкопчени в последната разкъсана любов

© Зорница Николова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??