dressy (Зорница Николова) dressy (Зорница Николова)
218
Aug 13, 2008, 4:05 PM

truth

801 0 8
аз, лъжкинята
разсъбличам се без да ми мигне окото
и навирам в носа ти безразличието на света
и нарочно забивам ноктите си в нищото
може и да сграбча някоя истина
дето боли
мятам всички претенции на облегалката на времето
мога да се вписвам идеално в обстановката
като порцеланова кукла
с отдавна избодени очи
докато ме обсипваш с целувки
тичам по стръмните улици
а по всички хълмове на света има посипани тръни
декември едва започва
казвай ми колко дълго ме обичаш
over and over again
все едно няма да ти повярвам
мои са само ръцете с които завиваш нощта си
съблазнително лилава без дъх
ако можеш нарисувай ми отново очите
а аз ще ти потанцувам щастие
разсъблечено
нямам много друго за казване
само това че душите съществуват без очакване
а ние сме само човеци
вкопчени в последната разкъсана любов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница Николова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0