Трябва ми
Бавно стичат се дните -
часовникарски.
Малко радост и много тъга.
Как трябва ми някак поезия,
дните си да различа.
Бръсне вятърът с грозни шамари,
дразни чалгата,
но не само тя:
Дразнят всичките ми кошмари...
от приятелства, пич,
се дразня!
Нямам никого аз за
приятел.
Нямам нужда от него,
нали...
Имам моето си
кварталче
и
6 бири,
за да заспя...
Но трябва ми още -
не мога...
Крача с вятъра северен
нощем
и когато луната си ляга,
думи рисувам...
А в полунощ...
Крачат дяволи -
жадно се смеят,
крачат изроди,
излезли от дъното.
Крачат всички тъмни
демони...
Крачат те,
крача и аз.
И ето, нощта бавно слиза -
като вяра над ранна роса,
но росата е черна и диво е,
и е вярата мъничка...
Странно.
И не знам накъде да вървя -
тишината е плюла навсякъде.
Орлови очи ме следят
и коли с син буркан ме затварят.
Карцер, да! Това заслужавам -
малко радост и много тъга.
Как трябва ми малко поезия,
дните ви
да различа...
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.
