Трябват ми мощни крила
Неуютно и пусто е днес
във душата ми, плачеща,
не от болка и не от тъга
по отминали дни.
Някой грубо я сви
като лист от случайна тетрадка
и запрати я в някакъв кош
от безсрамни лъжи.
Трудно нося на този коктейл
от предрЕшени истини,
не е първият, знам,
и, едва ли последен ще е.
Лъкатуши страхът ми без цел
между многото листове
като гробище мрачно
на стар и забравен вещер.
И потъвам в дълбоката паст,
сякаш жива погребана,
а от нея ме лъха на хлад
и смразяващ покой.
Как да спра този рукнал поток
от настръхнали ереси?
Ще ми трябват най мощни крила -
да се върна пак аз.
във душата ми, плачеща,
не от болка и не от тъга
по отминали дни.
Някой грубо я сви
като лист от случайна тетрадка
и запрати я в някакъв кош
от безсрамни лъжи.
Трудно нося на този коктейл
от предрЕшени истини,
не е първият, знам,
и, едва ли последен ще е.
Лъкатуши страхът ми без цел
между многото листове
като гробище мрачно
на стар и забравен вещер.
И потъвам в дълбоката паст,
сякаш жива погребана,
а от нея ме лъха на хлад
и смразяващ покой.
Как да спра този рукнал поток
от настръхнали ереси?
Ще ми трябват най мощни крила -
да се върна пак аз.
© Дими Фильова All rights reserved.
