Nov 28, 2007, 11:13 PM

Тръгнеш ли...

  Poetry
841 0 14
 

 

 

Ако трябва, днеска ще умра!

Отново, за да мога да те срещна.

Там, от другата страна,

където се живее вечно.

 

Че навярно много ще боли.

В горчилка от сълзи ще се удавя.

Не е време ТИ да си вървиш!

Не искам. Не ще те и оставя...

 

Че твърде рано е сърцето,

да спре в житейската ти пролет.

Шушне младостта в крилете...

Сега е времето за твоя полет.

 

Тръгнеш ли... ще те последвам.

Колкото и да блести денят.

Колкото и тежко да е, че последно

във очите ми ще има светлина.

Тръгнеш ли... ще те последвам!

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деян Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...