Тръгнете и вие
И как да ми липсват звездите? –
в златистото русло проглеждам.
Проблясъци грейват в очите,
а сетне попивам надежда.
Минутите тъй са ми ценни,
във блян до една са обвити.
Навярно жадувам безмерност
защото преследвам звездите.
Откривам си свойта и тръгвам,
да гоня незнайни вселени.
Единствен намирам си пътя –
в космичния прах отразен е.
Тръгнете и вие по пътя,
за всеки посока си има.
Душата безмълвно се лута,
докато покорно премине!
© Данаил Таков All rights reserved.
