Тръгване без болка
Желая ли или не искам
тече животът ми - река.
За него палците си стискам -
не мога да го отрека.
И искам хубав да го правя.
Да бъда негов вечен роб.
И щом пред пропаст се изправя,
да прескачам своя гроб.
Когато по цветята ходя
и сещам чуден аромат,
към бъдното си да проходя,
да се прекръстя над комат.
Когато болест ме налегне
и мойто тяло се сушù,
до мен животът да полегне
и пак от смърт да ме спаси.
Когато радост ме споходи
и лъч в очите заблести,
до мене внуче да походи -
с усмивка то да ме свести.
Когато в немощ аз залитна
и сбъркам крачките дори,
от здраво рамо да политна
в последните за мен зори.
И в сухите очи накрая,
кога сълза се търколù,
ще тръгна може би за рая
и няма, няма да боли.
© Никола Апостолов All rights reserved.
