svetlitschka (СК)
533 4728
May 31, 2022, 10:46 AM

Трънлив боаз 

  Poetry » Phylosophy
218 1 4

Влачиш последните върши и силите гаснат,

въздухът лепне от жегата, съхнат уста.

С рани покрити са дланите и да зараснат

вече не чакаш, очите прибулва мъгла.

 

Скръбен е тонът протяжен в последната песен,

трънен венец ти наложи десница добра.

Мишци докрая опънал, над урва надвесен,

напън почти нечовешки стихът ти събра.

 

Труд повелява премъдър завет на дедите,

няма почивка от тази страна на брега.

Само делата те пазят далеч от бедите,

в работа сещай кога ще ти дойде реда.

 

 

© СК All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??