Apr 5, 2022, 9:12 AM

Тръпка 

  Poetry » Phylosophy, Civilian
359 0 0

                           Тръпка

 

Изтръпвам като чуя химна на родината,

на България, на моята родна страна!

Тук аз се родих, родиха се и мойте деца

и останахме да живеем в нашата татковина!

 

Изтръпвам, когато се завърна у дома

в старата къща при моята майка и баща!

Те чакат ме заедно още на пътната врата,

да се прегърнем и заедно да спомним рода!

 

Изтръпвам, когато видя моите мили деца,

две хубави момчета с честни и добри сърца.

Те са моята гордост, моята сбъдната мечта,

покланям се и благодаря на Бога за това!

 

Изтръпвам, когато срещна Жената, Любовта,

когато я видя в очите й подавам и своята ръка. 

Една красива жена сякаш излязла ми е от съня,

посрещам я с усмивка и красива роза в ръка!

 

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??