5.04.2022 г., 9:12

Тръпка

661 0 0

                           Тръпка

 

Изтръпвам като чуя химна на родината,

на България, на моята родна страна!

Тук аз се родих, родиха се и мойте деца

и останахме да живеем в нашата татковина!

 

Изтръпвам, когато се завърна у дома

в старата къща при моята майка и баща!

Те чакат ме заедно още на пътната врата,

да се прегърнем и заедно да спомним рода!

 

Изтръпвам, когато видя моите мили деца,

две хубави момчета с честни и добри сърца.

Те са моята гордост, моята сбъдната мечта,

покланям се и благодаря на Бога за това!

 

Изтръпвам, когато срещна Жената, Любовта,

когато я видя в очите й подавам и своята ръка. 

Една красива жена сякаш излязла ми е от съня,

посрещам я с усмивка и красива роза в ръка!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...