Остаряхме, любов,
не усетихме как.
Но тръпне сърцето
в очакване пак.
Пролет да дойде,
цвете да цъфне.
Отново надежди
в живота да върне.
Слънце да грее,
гора да шуми.
Пролетен вятър
за теб да шепти.
Остаряхме, любов,
но живи сме още.
И тръпне сърцето
за люлякови нощи.
© Лилия Нейкова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
