Клепачите ми натежаха с истина
и шарената сянка - щастие
стопи се
... колко бързо,
мимолетно,
мимоходом -
през сърцето ми.
Ограби ме!
Ограбвах се
с бездействие.
А истината някак се присмиваше
лукава и надвесена над мене.
Пропъждах я,
но скоро пак се връщаше,
а аз приемах я за бреме.
А времето в заблуда
беше истинско,
а времето,
измерено през мене,
през моето детство -
не през чужди истини.
Тщеславие ли бе или стремление...
© Искра Радева Николова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
