Клепачите ми натежаха с истина
и шарената сянка - щастие
стопи се
... колко бързо,
мимолетно,
мимоходом -
през сърцето ми.
Ограби ме!
Ограбвах се
с бездействие.
А истината някак се присмиваше
лукава и надвесена над мене.
Пропъждах я,
но скоро пак се връщаше,
а аз приемах я за бреме.
А времето в заблуда
беше истинско,
а времето,
измерено през мене,
през моето детство -
не през чужди истини.
Тщеславие ли бе или стремление...
© Искра Радева Николова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
