Тщеславие или стремление
Клепачите ми натежаха с истина
и шарената сянка - щастие
стопи се
... колко бързо,
мимолетно,
мимоходом -
през сърцето ми.
Ограби ме!
Ограбвах се
с бездействие.
А истината някак се присмиваше
лукава и надвесена над мене.
Пропъждах я,
но скоро пак се връщаше,
а аз приемах я за бреме.
А времето в заблуда
беше истинско,
а времето,
измерено през мене,
през моето детство -
не през чужди истини.
Тщеславие ли бе или стремление...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Искра Радева Николова Всички права запазени
