Oct 28, 2013, 9:43 AM

Тук*

  Poetry
603 0 9

Тук*

 

отново нищо ново нямам да ти кажа:

отдавна мразя правилата на играта-

тук думите ни си остават смъ(р)тни

но знаеш ли с каква любов ги чакам

 

а после, въпреки заетостта се моля

макар да нямам някаква голяма новина

да мога с теб отново утре да бърборя

за липсата на слънце, дъжд и топлина

 

наивно е да премълчавам страховете

но нека с нищо ритуала не тревожа

такива са ни ежедневните сюжети

щастлив/а да си… знаеш как и можеш

 

* на онези, които ...  !

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...