Тук съм, мамо
Дъждът как обичам - по стъклото се стича -
тихо, тихо вали,
аз съм малко момиче, по поляната тичам,
от спомени чак ме боли.
В старата къща, под навес намръщен,
животът ми приказка бе.
Назад пак се връщам, отново съм същата,
а мама на двора мете.
И тате ми маха под старата стряха
засмян, с насълзени очи.
Как времето мина и той си замина,
а мама седи и мълчи.
При нея се връщам, в старата къща,
прегръщам я с малко тъга,
Тук съм, мамо, до твоето рамо -
не ще те оставя сама!
© Валка All rights reserved.
