Ще те дочакам
с плахото вълнение
на юнските вълни,
копнеещи за бъдещите бурни вечери,
споделени с преминаващите
влюбени

Че тъй омръзна ми да тръгват
след месец, два,
или когато завали
Затова съм тиха
и само ще шепна,
ще питам мен ли търсиш
или пък с трепет ще мълча,
в очите ще се взирам
дали ще видя онова
за което книги пишат,

а може и тъга.
Ще позная истина
или лъжа,

ще прегърна
или ще продължа

Вълнението тъй ми е любимо,
на вече знам,
че може би е съвсем
по човешки
заменимо