Твоето небе
М у з и к а . . . >>>
Понякога съм тъжно нелогична,
а цъфтят във есента ми маргарити
и споря с вятъра, но нищо лично,
пък той фучи, разпорвайки мъглите.
Понякога съм просто тънка струна
и от прашинка мога да се скъсам,
но знам по стръмно как се втурва,
как тежи денят, когато става свъсен.
Понякога съм слънчево студена
и не скъсявам дълги разстояния,
от всяка нощ по нещичко си вземам,
за разсъмване все мисля… рано е.
Понякога съм кротко водопадна,
стискам дълго във ръката си дъга,
а нежността ми става безпощадна
и с бистри капки мога само да валя.
Понякога съм просто странно лунна
и в тъмното до късно пиша стихове,
забравям дните си протекли бурно.
Не искам нищо...
Стига ми... и...
твоето небе...
© Ани Монева All rights reserved.
