Твоите очи, тъжните очи
Обичам да гледам в очите ти,
през тях сякаш се докосвам до душата ти,
толкова тъга, толкова скрити чувства и неизречени слова.
Да поглеждам в тебе сякаш съм крадец на премълчани думи,
без глас научих се да разкъсвам тишината помежду ни.
Твоите очи да ги гледам и разбирам,
как на целия свят болката върху твоите рамене тежи.
В ничии други очи не съм срещала толкова мъка да личи.
Поглеждам в тях и думите ми сякаш
сами се разтварят в кристално чистите очи.
Твоите очи, очи на дете сякаш пред мене стои,
разбрало - светът е книжка само с черно-бели бои.
Тъжни очи, но по-прекрасни от изгрева дори,
Твоите очи, те разказват приказки за друго време, други хора,
аз не искам за други хора да говоря,
аз искам да науча твоята история.
Твоите очи, поглед пълен с тревога,
най-тъжните очи, какво мога да сторя,
като отронена въздишка във въздуха ще полетя,
без думи, без усмивка,
на най-тъжните очи ще вляза в съня,
без да моля да ме пуснат,
две нотки ще засвиря и начален стих ще сътворя,
ти сам довърши и поемата, и песента.
© Мария Манчева All rights reserved.
А,Диа,тези очи са ти тъй познати
