Mar 23, 2016, 9:19 PM

Творец

  Poetry
704 0 1

Самотникът се крие от тълпата...

За него всеки звук е бреме,

насищащ извора на сетивата му..

с мастилените рими,

върху лист,рисува майско цвете.

 

Самотникът обича тишината...

В нея думи се редят,като павета.

Рисува образа на светлината,

загледан често към стената..

във портрета!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нони All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ще се постарая при първа възможност.Благодаря

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...