Твориш в мен
Откъде се взе, та преобърна
света ми само със един замах?
Без усилие в мен ти върна
живеца и прогони предателя "страх".
Разпиляваш мислите ми и усърдно
в косите ми заплиташ мечти
за двама ни, в които напълно
се облягам на твоите плещи.
Извайваш ме и те извайвам,
един за друг сме си простор.
И небе. И море. И всичко.
Не пранги, вериги и затвор!
Твориш в мен, рушиш стени
и с тях издигаш империя.
Съкровища вадиш от дълбини
и ме превръщаш цялата в поезия.
В ризата ти сутрин се будя,
вечер на рамото ти заспивам.
Мили, аз отчаяно в теб се губя
и после пак в тебе се откривам.
© Весилена Тончева All rights reserved.
