Oct 16, 2019, 10:17 PM

Твоя съм

  Poetry
674 0 1

ти ме спечели

още преди да

ми проговориш

видях очите ти

и това ми стигашe

влюбих се

в човека с

красивите очи

а с празна душа

тъжно е

тъжно е че знам и

пак те обичам

ако дойдеш сега

най- вероятно

ще оставя

всеки

как го правиш

как ме караш

да съм толкова

заслепена

не съм такава

не съм глупачка

доверяваща се

на вече изгубили

доверието ѝ

и въпреки това

да знаеш

чакам те

(Твоя съм)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитрина Ботева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...