Твоя Вселена
До тебе си мечтае да заспива,
сгушена в прегръдките ти, в ляво.
Аромата мъжки да отпива,
да потъва в ласките ти, сляпо.
Да срича думите еднички,
истината в себе си побрали,
че само теб, отдадена, обича,
/по дяволите норми и морали/.
Мечтае и до теб да се събужда,
утрото посрещнала със радост.
В очите-небеса лъчи да спуска,
да сплита с тях слънца от незабрави.
А после да си тръгва заредена
с любов, що списват се романи,
и с вяра, че вълшебна е Вселена,
в която ти мечтаеш да останеш.
© Таня Мезева All rights reserved.
