Твоят глас
Някак блудно се голят дърветата
и среднощно събличат греха…
Обосели гнезда тихо шепнат
и безмълвни сънуват страстта.
Тази нощ вън е вятърно хладно,
но защо в мойте мисли гори
топъл дъжд в незабравено лято,
рой звезди преродени в мечти?...
Няма как да забравя гласа ти.
Щом тъгата до мен се стаи
от сърцето си тайно го вадя
и го моля…пред мен да върви.
Да ме връща отново при тебе
с всеки звън на стаени сълзи…
Да е корен на моето време.
Да е лято в студените дни.
Щом е с мен ще наметна дърветата
с топла охра от късни лъчи…
И в една несънувана есен
твоят глас нова страст ще роди…
© Йорданка Господинова All rights reserved.
