Стана ми много студено,
а ти държиш да си обичан.
Как да се стопля в тебе
като от днес си ми ничий.
Сто клади да изгориш,
сто огъня да да запалиш,
сто луни да взривиш
ледът ще остане.
Твоят "любим" заместител разбра,
точно преди Коледа се пробуди.
На нея си писал среднощни писма
в отчаяние и любовна лудост.
...................................
На Дядо Коледа? Нима?
Мило е, навръх Рождество
да те лъжат.
© Наталия Божилова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
