Стана ми много студено,
а ти държиш да си обичан.
Как да се стопля в тебе
като от днес си ми ничий.
Сто клади да изгориш,
сто огъня да да запалиш,
сто луни да взривиш
ледът ще остане.
Твоят "любим" заместител разбра,
точно преди Коледа се пробуди.
На нея си писал среднощни писма
в отчаяние и любовна лудост.
...................................
На Дядо Коледа? Нима?
Мило е, навръх Рождество
да те лъжат.
© Наталия Божилова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
