Твърде безглаголно
Преди, лист, мастило, тишина,
празен поглед, леко луд,
маса, стол, пишеща машина,
някакъв интелектуален труд.
Кратки думи, в рими, ей така,
лист по лист, ден след ден,
година, следваща - като река,
и всеки стих, предпоследен.
Сега, таблет, екран и пръст,
модерно съчетание, различно.
Екранът, аз и моят кръст
във време някак неприлично.
Алгоритми дълги, виртуалност,
модел, изкуствен интелект.
С код измислена реалност -
там думи с рими в комплект!
Но някак скучно, безглаголно,
едни числа и интервали в такт.
Една програма пъстра, волна,
а импотентен виртуален акт!
© Мирослав Кръстев All rights reserved.
