Тя идва с утрото и светлината,
когато блеснат първите лъчи
и настанява се в душата ми
със пелена на сънените ми очи.
И ми напомня някак упорито,
че си далеч от мен сега,
и че е празно, тъжно, сиво
без теб и аз съм пак сама.
Затваря вечер уморените клепачи
и свива се във мене на кълбо,
дори понякога в съня ми плаче -
тя, болката по теб, Любов.