Тя идва с утрото и светлината,
когато блеснат първите лъчи
и настанява се в душата ми
със пелена на сънените ми очи.
И ми напомня някак упорито,
че си далеч от мен сега,
и че е празно, тъжно, сиво
без теб и аз съм пак сама.
Затваря вечер уморените клепачи
и свива се във мене на кълбо,
дори понякога в съня ми плаче -
тя, болката по теб, Любов.
© Генка All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
