Тя идва с утрото и светлината,
когато блеснат първите лъчи
и настанява се в душата ми
със пелена на сънените ми очи.
И ми напомня някак упорито,
че си далеч от мен сега,
и че е празно, тъжно, сиво
без теб и аз съм пак сама.
Затваря вечер уморените клепачи
и свива се във мене на кълбо,
дори понякога в съня ми плаче -
тя, болката по теб, Любов.
© Генка All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
