Jan 13, 2009, 4:04 PM

Тя

  Poetry » Other
906 0 2
                             Тя

Мое момиче, момиче-жена!
Знаеш, че пътят ти води към пропасти.
Стъпки през тръни, през локви и кал,
слепи очи, впили поглед към себе си.

Твойта душа е голяма врата,
блъсната тежко и силно нанякъде.
Там, откъдето протяга ръка
най-безпощадно и грубо съдбата ти.

Тя, ориста ти е странно добра.
Бори се с теб - да прегърнеш мечтите си.
Като стена да издигнеш снага
и да иззидаш здраво живота си.

Мое момиче, момиче-жена!
Знаеш, че пътят ти води към пропасти.
Знаеш, че всичко е само игра.
Тази, която играеш през дните си.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ди Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...