Тя
Мое момиче, момиче-жена!
Знаеш, че пътят ти води към пропасти.
Стъпки през тръни, през локви и кал,
слепи очи, впили поглед към себе си.
Твойта душа е голяма врата,
блъсната тежко и силно нанякъде.
Там, откъдето протяга ръка
най-безпощадно и грубо съдбата ти.
Тя, ориста ти е странно добра.
Бори се с теб - да прегърнеш мечтите си.
Като стена да издигнеш снага
и да иззидаш здраво живота си.
Мое момиче, момиче-жена!
Знаеш, че пътят ти води към пропасти.
Знаеш, че всичко е само игра.
Тази, която играеш през дните си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ди Цветкова Всички права запазени
