Тя
(На любимата ми леля, която днес загуби съпруга си)
Ти
не искашe
Тя да дойде,
или
поне не толкова скоро.
Искаше ти се
Тя да закъснее…
много да закъснее.
Безсилие.
Това е, което те мъчи.
Можеш всичко, но не и това -
да я спреш.
Тя е...
ужасяващо безчувствена -
няма очи, като твоите
с които срещаше усмивката му,
няма сърце, като твоето
с което го обичаш
(и винаги ще го обичаш),
няма ръце, като твоите
с които си се вкопчила в него
и не искаш
да и позволиш
да ти го отнеме.
Тя е невидима…
но е толкова много видима сега.
Прекоси прага ти
зловещо
и го взе,
макар да няма нужда от него,
както ти имаш.
Мислиш си...
(Тя няма право... Не е създател, а взима…)
Знам, че я мразиш!
Кой я обича?!
Бъди силна!
Затвори вратата след нея
и се моли...
Той - любимият ти,
да почива в мир!
И аз се моля... за живите!
06.07.2010
Julie
© Юлия Димитрова All rights reserved.
