Тя
Когато есента настъпи пак,
в очите трепват две сълзи.
И някак си незнайно как,
очакваш я отново да те озари.
Със трепети сърцето ще подскача,
ще иска тя отново да е тук.
С усмивката си нежно да закача
и да целува тя без звук.
Тогава ти ще осъзнаеш,
че всичко спомен е сега.
И можеш само да мечтаеш
за нея тихичко в нощта.
Ще искаш ти да я целуваш,
да гледаш в нейните очи.
Но можеш само да сънуваш
и спомена тъй много да горчи.
След време ти ще я забравиш,
ще спре дори да те боли.
Ще спреш във спомените да се давиш
и всичко с есента ще отшуми.
П.Петрова®
© Петя Петрова All rights reserved.
