Когато есента настъпи пак, 

в очите трепват две сълзи. 

И някак си незнайно как, 

очакваш я отново да те озари. 

Със трепети сърцето ще подскача,

ще иска тя отново да е тук.

С усмивката си нежно да закача 

и да целува тя без звук.

Тогава ти ще осъзнаеш, 

че всичко спомен е сега.

И можеш само да мечтаеш

за нея тихичко в нощта.

Ще искаш ти да я целуваш, 

да гледаш в нейните очи.

Но можеш само да сънуваш

и спомена тъй много да горчи.

След време ти ще я забравиш, 

ще спре дори да те боли.

Ще спреш във спомените да се давиш

и всичко с есента ще отшуми.

П.Петрова®